В книгата се изследва идеята за случайността през нейното историческо и концептуално развитие и са отделени пет основни и типични понятия. Анализът тръгва от класическите примери – Платон, Аристотел, Имануел Кант и Георг Хегел (противопоставени и усложнени през размишленията на Жак Дерида, Жак Лакан и Карл Густав Юнг) и стига до съвременния контекст на случайността, който е представен през а) теорията на вероятностите и б) теорията на сложността. Съпоставени са най-важните интерпретации върху вероятността, както и ключови автори като Рихард фон (...) Мизес, Пер Мартин-Льоф и Андрей Колмогоров, редом с по-периферни и радикални изследователи (Антоан Курно, Емил Бутру и т.н.). Някои от изведените понятия са формализирани и имат по-логически, математически или пък информационен характер, а други са по-скоро физически или субектни, но всички те са представени в една обща историческа типология. В нея се включва и парадигмата срещу случайността, която има теоретична, културна и дори органична природа. В рамките на книгата е представено като предложение и едно шесто и максимално абстрактно понятие за случайност. (shrink)