Abstract

В юдеа-християнската религиозна и философска традиция съществува отчетлива тенденция светът да се разбира като история. Тя може да се проследи през Августин чак до Хегел и Хайдегер. На тази основа може да се предложи едно нестрого разграничение между 'метафизика' и 'онтология': метафизиката предполага светът да се разбира като природа, fysis, докато онтологiqya - като (човешка) история. Тогава на емпиричната пропаст между физически исторически опит, на теоретичната бездна между науките физика и история, ще съответствува философската колизия между метафизика и онтология. Тънката нишка, която свързва двете области, е времето, което видяно от едната страна е физическо, а от другата - историческо.